|
пỳквам се, аш се, несв.; пỳкна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Пукам се веднъж или няколко пъти по веднъж. Една граната падна до него, пукна се на хиляди късове. Вазов. Стоях ден, стоях два, пет, десет — ще се пукна! Няма ни ресторант, ни бирария, ни кафене. Чудомир. Всяка пъпка на върховете на дърветата се беше пукнала и беше пуснала или нежна вейка, или блестящ цвят. Цани Гинчев. Що ми е мило и драго, / че се е пролет пукнала! Нар. пес. □ Жлъчката ми се пуква (разг.) — премирам от страх, силно се изплашвам. Воловарчетата изплезили език от страх, жлъчката им щяла да се пукне. Величков. Пуквам се откъм гърба (разг.) — силно се ядосвам, премирам от яд. Ще се пукнеш през гърба, ако не си покажеш магарешкия инат. К. Петканов. Пуквам се от смях (разг.) — смея се силно и неудържимо до премиране. Милан прихва да се смее — неудържимо, истерично, с изкривено лице, просто ще се пукне от смях. Св. Минков. Пуквам се от яд (разг.) — много силно се ядосвам.
|